Вашите въпроси

• В какъв срок мога да оспоря решение на Общото събрание на етажната собственост

Срокът е изключително кратък — 30 дни. Той започва да тече от деня на поставяне на съобщението на видно място във входа, че протоколът от Общото събрание е изготвен (съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС). Тъй като срокът е преклузивен (след изтичането му губите право на иск), е необходимо да потърсите адвокатска помощ веднага след събранието.

• Длъжен ли съм да плащам високи такси за поддръжка, ако живея в затворен комплекс?

Отношенията в комплексите от затворен тип се уреждат с писмен договор по чл. 2 от ЗУЕС между инвеститора и собствениците, който се вписва в Агенцията по вписванията. Ако управляващата фирма не изпълнява задълженията си или едностранно налага неоснователни такси извън договора и закона, тези суми и договори могат да бъдат оспорени по съдебен ред.

• Какво можем да направим, ако съсед от входа отказва да плаща вноските за ремонт и консумативи?

ЗУЕС предвижда бърза процедура. Въз основа на решение на Общото събрание и протокол за натрупаните задължения, управителят на етажната собственост (домоуправителят) може да подаде заявление в съда за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК. Нашата кантора съдейства изцяло при подготовката на документите и воденето на заповедното производство.

• Валидно ли е решение на Общото събрание, ако на него не са присъствали повечето собственици?

За да бъде легитимно едно събрание, то изисква определен от закона кворум (обикновено 67% или 51% от идеалните части в зависимост от решенията). Ако този кворум не е събран, законът позволява отлагане на събранието с един час, след което то е законно, ако присъстват не по-малко от 33% идеални части. Всичко извън тези правила е основание за отмяна на решенията му.

• Може ли фирма за "Професионален домоуправител" да взема решения вместо собствениците

Не. Външните фирми имат само изпълнителни функции — те организират изпълнението на това, което Общото събрание на етажните собственици е взело решило. Професионалният домоуправител няма право самостоятелно да променя такси, да сключва мащабни договори за ремонти или да налага глоби, без да има изрично решение на етажната собственост за това.

• Какво мога да направя, ако някой незаконно държи или ползва моя имот? (Член 108 от ЗС)

Как мога да изгоня човек, който е завзел имота ми или отказва да го напусне след изтичане на договор?

В този случай се предявява т.нар. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС (иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик). Чрез него вие искате от съда две неща: първо, да признае официално, че вие сте собственикът, и второ – да осъди другото лице да ви върне владението върху имота. Този иск се използва често срещу самонастанили се лица или наематели с прекратени договори, които отказват да си тръгнат. За целта трябва да докажете с нотариален акт, че имотът е ваш, и че лицето го държи без законово основание.

• Как да се защитя от съсед, който ми пречи да ползвам имота си? (Член 109 от ЗС)

Какви са правата ми, ако действия на съседите (шум, течове, незаконни строежи) смущават ползването на моя имот?

За защита срещу всякакви неоснователни действия, които ви пречат да ползвате спокойно имота си, се предявява негаторен иск по чл. 109 от ЗС. Той не е за връщане на собственост, а за прекратяване на неоснователно смущение. Чрез него можете да задължите съседа си по съдебен ред да премахне източник на теч, да разруши незаконна постройка, която спира светлината ви, или да преустанови дейност, която генерира наднормен шум и вибрации. Важно е да се докаже, че неговото действие или състояние на имота му реално ограничава вашите права.

• Мога ли да продам своя дял от имот на външно лице без съгласието на другите собственици?

Какви са правилата при продажба на идеални части от съсобствен имот?

Не можете да продадете дела си директно на трето лице. Член 33 от ЗС ви задължава първо да предложите своя дял на останалите съсобственици при абсолютно същите условия и цена. Трябва да им представите писмена покана. Чак след като те откажат писмено пред нотариус (или не приемат офертата), имате право да продадете дела си на външно лице. Ако нарушите това правило, останалите съсобственици имат право да изкупят вашия дял по съдебен ред.

• Ползване на земята при отстъпено право на строеж (чл. 64 от ЗС)Ако притежавам само сградата (или апартамент), какви права имам върху земята под нея?

Мога ли да ползвам двора и земята около сградата, ако не съм собственик на терена?

Да, законът ви дава това право. Съгласно чл. 64 от ЗС, собственикът на сградата (или на самостоятелен обект в нея, като апартамент или офис) може да ползва земята само доколкото това е необходимо за използването на сградата според нейното предназначение. Това включва правото на преминаване, достъп до входа, поддръжка и ремонти на фасадата и инсталациите. Собственикът на земята обаче може да ограничи достъпа ви до останалата част от двора (например за паркиране или озеленяване), ако това не пречи на нормалното ползване на самите жилища, освен ако в договора ви или в учреденото право на строеж (суперфиция) не е уговорено друго.

Важно изключение от това правило има относно ползването на комплексите тип "затворен комплекс" и "ваканционен комплекс", в които инфраструктурата е създадена с цел ползване на суперфициарните собственици.

• Какво да правя, ако съседът строи незаконно или без мое съгласие?

Как се подава сигнал за незаконно строителство и кога е нужно съгласието на съседите?

При съмнение за незаконно строителство се подава сигнал до Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или до техническата служба на съответната община. По закон (ЗУТ) съгласието на съседите е абсолютно задължително при строителство на границата между два имота (свързано застрояване), при преустройства в етажна собственост, които засягат общи части, или при промяна на предназначението на обект. Ако строителството е незаконно, кметът на общината или органите на ДНСК могат да спрат строежа и да завядат процедура по премахването му.

• За кои ремонти и леки постройки НЕ се изисква разрешение за строеж?

Мога ли да построя ограда, навес или да направя вътрешен ремонт без одобрени проекти?

Съгласно чл. 151 от ЗУТ, разрешение за строеж не се изисква за текущ ремонт на сгради (боядисване, смяна на дограма, покрив без промяна на конструкцията), както и за леки постройки като оранжерии, парници или временни огради. За по-сериозни обекти (като плътни огради, навеси, барбекюта или гаражи), макар и леки, се прилага облекчен режим по чл. 147 от ЗУТ – не се изисква пълен инвестиционен проект, но задължително се издава разрешение за строеж въз основа на становище от инженер-конструктор и схема.

• Какво представлява "търпим строеж" и може ли да се продаде незаконен имот?

Какво означава Удостоверение за търпимост и как се узаконява стара постройка без документи?

Търпим строеж е постройка, която е изградена незаконно (без строителни книжа), но към момента на построяването ѝ е отговаряла на тогавашните или на сегашните правила. За такива имоти се издава Удостоверение за търпимост. Важно е да се знае, че този документ не узаконява строежа, но дава право той да бъде продаван, даряван и наследяван.

• Как мога да променя предназначението на гараж, магазин или апартамент в офис?

Каква е процедурата за смяна на статута на недвижим имот по ЗУТ?

Промяната на предназначението изисква извършването на производство по одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за преустройство. Ако обектът се намира в жилищна сграда (етажна собственост), законът изисква изрично писмено съгласие (с нотариална заверка на подписите) от преките съседи (под, над и до обекта), а в някои случаи и решение на Общото събрание на собствениците. Процедурата завършва с издаване на ново Удостоверение за въвеждане в експлоатация.

• Кой колко получава при наследяване по закон? Как се разпределя наследството между преживелия съпруг, децата и другите роднини?

Когато няма завещание, се прилага наследяването по закон. Децата на починалия (включително осиновените) наследяват равни части, като те изключват по-далечните роднини (родители, братя, сестри). Преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. Ако починалият няма деца, съпругът наследява заедно с родителите или с братята и сестрите на починалия, като неговият дял зависи от продължителността на брака (под или над 10 години).

• Мога ли с завещание или дарение да лиша детето си от наследство?Какво представлява запазената част от наследството и може ли да бъде оспорено завещание?

Не, законът защитава най-близките роднини. Децата (и техните низходящи), родителите и преживелият съпруг имат право на т.нар. запазена част от имуществото (чл. 28 от ЗН). Собственикът може да се разпорежда свободно приживе с дарения или чрез завещание само с т.нар. разполагаема част. Ако чрез дарение или завещание запазената част на някой от наследниците бъде накърнена, той има право да оспори документа в съда и да възстанови своя дял.

• Какво да правя, ако починалият роднина има само дългове? Как да се предпазя от наследяване на кредити и задължения?

Наследството включва не само правата и имотите, но и задълженията (дълговете) на починалия. За да се защитите, имате два варианта:

Отказ от наследство: Прави се с писмено заявление до Районния съд. Тогава губите право на имотите, но не плащате и дълговете.

Приемане на наследство по опис (чл. 61 от ЗН): Задължително се прави в 3-месечен срок от узнаването. В този случай вие отговаряте за дълговете на починалия само до размера на стойността на полученото наследство – т.е. няма риск да вземат ваше лично имущество.

• Каква е разликата между саморъчно и нотариално завещание? Как се прави валидно завещание и кога то е нищожно?

Законът урежда две форми на завещание:

Нотариално: Извършва се от нотариус в присъствието на двама свидетели. То е най-сигурно срещу последващо оспорване.

Саморъчно: Трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа датата на съставянето му и да бъде подписано от него след текста. Ако е напечатано на компютър и само подписано, завещанието е абсолютно нищожно и няма никаква правна стойност.

• Как мога да поделя наследствен имот, ако останалите наследници не са съгласни? Каква е процедурата за доброволна и съдебна делба на наследство?

Ако наследниците не могат да се разберат как да си разпределят имотите, се преминава към делба. Тя бива два вида:

Доброволна делба: Извършва се с договор с нотариална заверка на подписите, когато всички са съгласни.

Съдебна делба: Започва по иск на всеки един от съсобствениците. Тя е сложно производство на две фази – съдът първо решава кои имоти и между кои лица ще се делят, а във втората фаза имотите се разпределят или, ако са неподеляеми, се изнасят на публична продан, а получените пари се разделят.

• Каква е разликата между задатък (капаро) и аванс при отказ от договор? Какво се случва с дадените пари, ако една от страните реши да развали договора?

Двата термина имат напълно различни правни последици съгласно чл. 93 от ЗЗД:

Задатък (Капаро): Той служи като гаранция за изпълнение на договора. Ако купувачът се откаже, продавачът задържа капарото. Ако обаче продавачът се откаже и не изпълни договора, той е длъжен да върне капарото в двоен размер.

Аванс: Той е просто частично предплащане на крайната цена. При разваляне на договора авансът се връща на купувача, без да се удвоява или задържа, освен ако в договора не е уговорено плащането на неустойка.

• Какво представлява неустойката и кога съдът може да я намали? Мога ли да искам висока неустойка при забавяне и кога тя се счита за прекомерна?

Неустойката (чл. 92 от ЗЗД) обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Тя се уговаря свободно между страните. Ако обаче уговорената неустойка е прекомерно голяма в сравнение с действително претърпените вреди или ако задължението е изпълнено частично, длъжникът има право да поиска от съда нейното намаляване. Изключение има при договори между търговци (фирми), където възможността за намаляване на неустойка е силно ограничена.

• Какви са рисковете, ако заема пари на приятел без писмен договор?Валиден ли е устният договор за заем и как се доказва даването на пари пред съда?

Договорът за заем е валиден и в устна форма, но неговото доказване в съда е изключително трудно. Съгласно Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за суми над 5000 лв. законът забранява използването на свидетелски показания за установяване на договора, освен ако няма писмен документ. Затова, дори при заем между близки, е задължително да се състави писмен договор за заем или поне разписка, в която изрично е посочено, че сумата се дава в заем и кога трябва да бъде върната.

• Какво представлява "Разваляне на договор" и кога се дължи предизвестие? Как мога да прекратя договор поради неизпълнение от другата страна?

Когато една от страните по двустранен договор не изпълнява задълженията си по вина, изправната страна може да развали договора (чл. 87 от ЗЗД). За целта тя трябва да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение (предизвестие), че след изтичането на срока ще счита договора за развален. Ако предмет на договора е недвижим имот (например предварителен договор за покупко-продажба), развалянето става задължително по съдебен ред.

• Какви са начините за прекратяване на един договор и кога се дължи неустока? Каква е разликата между прекратяване, разваляне и отказ от договор?

Договорите могат да бъдат прекратени по няколко начина:

По взаимно съгласие: Страните подписват споразумение и прекратяват отношенията си без санкции.

С предизвестие: При безсрочни договори (например за наем или услуги) всяка страна може да излезе от договора с писмено предизвестие (обикновено 1 или 3 месеца).

Разваляне поради неизпълнение (чл. 87 от ЗЗД): Ако едната страна не изпълнява задълженията си, изправната страна може да развали договора, като даде подходящ срок за изпълнение. Именно при виновно неизпълнение и разваляне се дължи уговорената в договора неустойка или обезщетение за претърпените вреди.

• Какви са правата ми при прекратяване на договор за наем и какво става с депозита? Какъв е срокът за предизвестие при наем и кога наемодателят може да задържи гаранционния депозит?

Съгласно ЗЗД, ако договорът за наем е безсрочен, всяка от страните може да го прекрати с 1-месечно предизвестие (чл. 238 от ЗЗД). Ако договорът е срочен, той се прекратява с изтичането на срока, освен ако наемателят продължи да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя – тогава договорът автоматично става безсрочен.

Относно депозита: Гаранционният депозит служи за обезпечаване на неплатени сметки за консумативи (ток, вода) или щети по имота. Наемодателят е длъжен да го върне изцяло след прекратяването, освен ако не докаже наличието на задължения или повреди, причинени от наемателя. Депозитът НЕ може да се ползва автоматично като наем за последния месец, освен ако това не е изрично уговорено.

• Какво представлява "непозволеното увреждане" и как мога да изискам обезщетение? Какви са правата ми, ако някой ми нанесе материални щети или телесна повреда (напр. при ПТП или наводнение от съсед)?

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиго. Това е т.нар. деликтна отговорност. За да спечелите такова дело, трябва да се докажат няколко неща: наличие на вреда (имуществена или неимуществена – болки и страдания), противоправно поведение на извършителя, вина (която по закон се предполага до доказване на противното) и пряка причинна връзка между поведението и щетата. Искът за обезщетение се предявява в рамките на 5-годишна давност от момента на увреждането или от откриването на извършителя.

• Какво означава "неоснователно обогатяване" и как да си върна пари, платени без повод? Как мога да си възстановя сума, която съм превел по погрешка на грешен човек или банкова сметка?

Законът (чл. 55-59 от ЗЗД) забранява на никого да се обогатява неоснователно за сметка на другиго. Ако сте дали нещо (пари, вещи) без правно основание, при отпаднало основание или по погрешка, вие имате право да искате неговото връщане. Класически пример е погрешен банков превод. Лицето, което е получило парите, е длъжно да ги върне. Ако откаже доброволно, се завежда иск за неоснователно обогатяване. Давностният срок за тези искове е 5 години от момента на плащането.

• Какво представлява отговорността по чл. 45 от ЗЗД и кога мога да съдя някого за вреди? Как мога да получа финансово обезщетение, ако някой ми е причинил щети, болка или страданиe?

Член 45 от ЗЗД гласи: "Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиго". Това е основата на т.нар. непозволено увреждане (деликт). Можете да заведете дело по този член винаги, когато нямате договор с дадено лице, но негово действие или бездействие ви е вредило.

Какво можете да претендирате: Обезщетение за имуществени вреди (реални материални загуби, разходи за ремонт, медицински разходи) и/или за неимуществени вреди (психически травми, стрес, физическа болка и страдание).

Важно предимство по закон: Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Това означава, че в съда извършителят трябва да докаже, че няма вина за случилото се, а не вие. Срокът за завеждане на иска е 5 години давност от деня на увреждането.

• Какви са рисковете и отговорността на управителя на ЕООД/ООД?Отговаря ли управителят на фирма с личното си имущество за дългове на дружеството?

По закон (ТЗ) съдружниците в ООД отговарят за задълженията на фирмата само до размера на техния дял в капитала. Управителят обаче носи лична имуществена отговорност пред дружеството за вреди, причинени от негови виновни действия или бездействия (чл. 145 от ТЗ) [search]. Освен това, съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ако управителят укрие данъци или разпилее имуществото на фирмата с цел да не плати на държавата, той може да бъде осъден да плати дълговете на фирмата с личните си спестявания и имоти.

• Как мога да изключа съдружник от ООД, който вреди на фирмата?Каква е процедурата за принудително изваждане на некоректен съдружник?

Изключването на съдружник е сложна процедура, уредена в чл. 137 и чл. 126 от ТЗ. Съдружник може да бъде изключен, ако не внесе дела си в капитала, ако действа против интересите на дружеството или не изпълнява решенията на Общото събрание.

Процедура: Първо управителят трябва да му отправи писмено предупреждение с определен срок за преустановяване на нарушенията. Ако това не помогне, Общото събрание взема решение за изключване с мнозинство от повече от 3/4 от капитала (гласът на съдружника, който се изключва, не се брои). Поради чести процедурни грешки, тези решения редовно се обжалват в съда, затова намесата на адвокат е задължителна.

• Какво представлява търговското предприятие и как се прехвърля фирма? Мога ли да продам работещия си бизнес заедно с договорите, лицензите и дълговете?

Да, съгласно чл. 15 от ТЗ, търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения (клиенти, марка, оборудване, договори). То може да бъде прехвърлено чрез договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието, който се вписва в Търговския регистър. Важно е да се знае, че при продажба на фирмата, купувачът поема всички дългове, но продавачът (старият собственик) остава солидарно отговорен за задълженията заедно с купувача за срок от 6 месеца от вписването на сделката.

• Как се сключва търговска сделка и каква е разликата с обикновения договор по ЗЗД? Какви са особеностите, когато две фирми сключват договор помежду си?

Търговските сделки (уредени в Част Трета на ТЗ) имат много по-строг режим от гражданските договори. При тях законът изисква по-висока грижа (грижата на добър търговец). Важни разлики:

При търговските сделки неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност от съда, ако е договорена между двама търговци (фирми).

Ако в договора не е уговорена лихва при забава, автоматично се дължи законната лихва за търговски сделки, която е по-висока от обикновената гражданска лихва.

• Кога една фирма е длъжна да обяви несъстоятелност? Какъв е срокът за подаване на молба до съда, ако фирмата изпадне в неплатежоспособност?

Съгласно чл. 626 от ТЗ, управителят на фирма, която изпадне в неплатежоспособност (не може да плаща заплати, данъци или задължения към доставчици) или свръхзадълженост (имуществото ѝ не покрива дълговете), е длъжен в 30-дневен срок да подаде молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност. Ако управителят пропусне този 30-дневен срок, той носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс и лична имуществена отговорност към кредиторите за новите дългове.

• Каква е разликата между развод по взаимно съгласие и развод по исков ред?

Разводът по взаимно съгласие е по-бързата, по-евтината и по-щадящата процедура. При нея съпрузите имат единодушие по всички въпроси (родителски права, издръжка, имущество, фамилно име) и го скрепяват в споразумение, което съдът просто утвърждава.Разводът по исков ред се налага, когато между съпрузите има непреодолими разногласия. Процесът се задвижва по искова молба на единия съпруг, отнема значително повече време, изисква доказване на "дълбоко и непоправимо разстройство на брака" и съдът е този, който взема решенията вместо страните.

• Как се определя размерът на издръжката на дете при развод?

Размерът на месечната издръжка се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно Семейния кодекс, има законов минимум, който е равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната.Над този минимум съдът преценява индивидуално всеки казус, като съобразява възрастта на детето, неговото здравословно състояние, образованието му (курсове, извънкласни дейности), както и доходите и имуществото на родителя. При промяна на тези обстоятелства, размерът на издръжката може да бъде изменен по съдебен ред.

• Какво представлява брачният договор и кога е подходящо да се сключи?

Брачният договор е писмено споразумение с нотариална заверка, чрез което съпрузите уреждат имуществените си отношения по време на брака, както и при евентуален развод. Той може да се сключи както преди брака, така и по всяко време след него. Брачният договор е изключително полезен, когато единият или двамата съпрузи притежават бизнес, имат лични кредити, купуват имоти с помощта на своите родители или просто искат пълна яснота относно това кой какво притежава, избягвайки законовата съсобственост.

• Имуществото, придобито по време на брака, винаги ли се разделя наполовина при развод?

По закон (при режим на съпружеска имуществена общност) вещите и правата върху недвижими имоти, придобити по време на брака в резултат на съвмествен принос, са обща собственост с равни дялове (50/50).
Има обаче важни изключения: всичко придобито по време на брака чрез дарение или наследяване остава лична собственост на съответния съпруг. Също така, лична собственост са вещите за лично ползване или тези, придобити изцяло с лични средства (трансформация на лично имущество), което обаче трябва да бъде доказано в съда.

• При развод на кой родител се предоставя упражняването на родителските права?

Водещият критерий за съда винаги е най-добрият интерес на детето. Съдът прави комплексна оценка, която включва: родителските качества на майката и бащата, досегашната грижа, привързаността на детето, възрастта и пола му, помощта на трети лица (баби, дядовци), както и жилищните и материалните условия на всеки родител.Важно е да се отбележи, че родителят, на когото не са предоставени правата, запазва правото си на лични отношения с детето (режим на виждане) и е длъжен да заплаща издръжка.

• Каква е разликата между пълно и ограничено запрещение?

Поставянето под запрещение се налага, когато поради душевна болест или слабоумие едно лице не може да ръководи постъпките си [ЗЛС].

При пълно запрещение лицето се изравнява по статут с малолетните (децата под 14 години). То не може да извършва никакви правни действия самостоятелно; вместо него действа назначен настойник.

При ограничено запрещение лицето се изравнява с непълнолетните (между 14 и 18 години) . То може да извършва дребни сделки самостоятелно, но за по-важните (като разпореждане с имот или теглене на пари) е необходимо съгласието на назначен попечител.

• Каква е процедурата за поставяне на лице под запрещение?

Процедурата е изцяло съдебна и се провежда пред Окръжния съд по местожителство на лицето. Искът може да бъде предявен от съпруг, близки роднини (деца, родители, братя и сестри) или от прокурора.
Процесът е строго охранителен: съдът е длъжен лично да придобие непосредствено впечатление за състоянието на лицето (да го изслуша) и задължително се назначава комплексна съдебно-психиатрична експертиза. Едва след събиране на всички доказателства съдът решава дали и какъв вид запрещение да наложи.

• Може ли и как се извършва продажба на имот, собственост на малолетно дете или лице под запрещение?

Да, но процедурата е под строг съдебен контрол за защита на техните интереси. Разпореждането с недвижими имоти, собственост на малолетни (под 14 г.) или на лица под пълно запрещение, се извършва от техните законни представители (родители или настойници), но само след предварително разрешение от Районния съд. За да даде разрешение, съдът изисква доказателства, че сделката е в очевидна полза или при крайна нужда за детето или запретения (например: нужда от средства за спешно лечение, образование или замяна с по-изгоден имот).

• Как се отменя поставено запрещение?

Поставеното запрещение не е окончателно и може да бъде отменено, ако причината за неговото налагане е отпаднала (лицето се е възстановило напълно или състоянието му се е подобрило значително). Процедурата отново е изцяло съдебна. Искът за отменяне на запрещението може да бъде предявен от същите лица, които имат право да го поискат (съпруг, близки роднини, прокурора), както и от самия настойник или попечител [ЗЛС]. Важно е да се отбележи, че и самото запретено лице може лично да поиска от съда отмяна на мерките.

В съдебния процес се назначава нова съдебно-психиатрична експертиза, която да оцени текущото ментално здраве на човека. В зависимост от резултатите съдът може: Да отмени изцяло запрещението (лицето възстановява пълната си дееспособност) или Да премине от пълно към ограничено запрещение (ако има подобрение, но все още е нужна подкрепа при важни решения).